— Ще имаме посетители. Търсихме те — заяви Ксанте троснато. Носеше препасана с колан меча кожа над късата туника, която не прикриваше мускулестите му крака.

Лора се готвеше да смъмри Ксанте заради непочтителния тон, с който се обръщаше към краля си, но усети как брат й я стисва здраво за ръката.

Роуан не даде никакво обяснение за отсъствието си от лагера, въпреки че Ксанте му бе казал да не се отдалечава от ланконите, които го пазят.

— Кой ще дойде? — заинтересува се Роуан. Беше с няколко сантиметра по-нисък от Ксанте, но по-млад и по-едър. Ксанте бе преживял прекалено много гладни зими, за да има мускули като на Роуан.

— Тал е пратил Силеан и Дейр и нови стотина бойци.

— Силеан? — обади се Лора. — Тя ли е жената, за която Роуан ще се жени?

Ксанте й хвърли гневен поглед, сякаш искаше да й каже да не се бърка в неща, които не са нейна работа. Лора го изгледа предизвикателно.

— Да отидем да ги посрещнем — предложи Роуан. Лицето му бе леко смръщено.

Оседланият кон го чакаше и, както обикновено, Роуан се оказа заобиколен от петдесетина ланкони, сякаш бе дете, което се нуждае от постоянни грижи. Яздеха на северозапад, към планините, където на фона на залязващото слънце се различаваха силуетите на пристигащите бойци. Когато приближиха, той се подготви да се срещне с тази жена, отдала се на рицарството.

Забеляза я отдалеч. Нямаше начин да я сбърка с мъж; висока, стройна, изправена, щръкнали твърди гърди, широк колан през тънката талия, женствено закръглени бедра.

Пришпори коня, пренебрегвайки протестите, които се чуха от бойците около него, и отиде да я пресрещне. Когато видя лицето й, си отдъхна. Тя бе доста красива с тъмните си очи и алени устни.