Зад тях яздеха рицарите на Роуан, следвани от ланконските бойци, начело с Дейр, Силеан и Ксанте.

— Винаги ли е такъв глупак? — обърна се Дейр към Ксанте, загледан в гърба на този мъж, който се предполагаше, че е ириал, но се отнасяше към младия зерна като към приятел. — Как сте го опазили жив? — продължаваше да се чуди той.

Ксанте замислено наблюдаваше Роуан и момчето.

— До тази вечер той бе плах като домашно куче. Дори сестра му показваше повече характер. И, поне досега, говореше само на английски.

— Ако продължава да язди сам срещу зерни няма да живее дълго — отбеляза Дейр. — Ние не бива да го спираме от всички лудости, които е готов да извърши. Като съдя по това, което направи днес, той ще е склонен да отвори портите на Ескалон за всеки нашественик. Ланкония може да попадне в ръцете на владетел, не по-малко глупав от него. Не, ние няма да го спираме, ако сам тръгне срещу враговете. По-добре да се отървем от него. Гералт ще бъде нашия крал.

— Дали наистина е глупав? — обади се Силеан. — Ако бяхме нападнали момчетата и убили сина на Брокаин, нямаше мира да видим, докато той не избиеше стотици от нашите войници. А сега имаме важен пленник. Брокаин няма да ни нападне от страх да не убием сина му. Освен това казваш, че този Роуан нито веднъж през тези седмици, откакто пътувате заедно, не се е издал, че говори нашия език? Ксанте, трябва да ти призная, че ме изненадваш. Какво още знае този мъж за нас, което ти не подозираш? — Тя подкара коня си напред, за да язди до Роуан.

През цялата вечер Силеан наблюдаваше Роуан, сестра му, неговия племенник и тримата рицари, заобиколени от тъмнината, седнали около огъня пред красивата копринена палатка на Роуан. Кеон, смълчан, навъсен, дебнещ, седеше близо до тях. Силеан се замисли, че вероятно и на него поведението на Роуан му се струва толкова странно, колкото и на ириалите. Роуан държеше племенника в скута си и му шепнеше разни неща, които караха момченцето да се залива от смях. Никое ланконско дете не се радваше на такова внимание от страна на баща си. На четиригодишна възраст момчетата, както и момичетата, подбрани за женската гвардия, вече се обучаваха да боравят с оръжие.