Силеан наблюдаваше как Роуан се усмихва на сестра си, как се грижи за нейното удобство и се зачуди какво ли ще е да се живее с този мъж, изпълнен с противоречия — язди сам срещу трима зерни, а два часа по-късно прегръща дете и грижливо се отнася към жена. Как може такъв мъж да бъде воин? Как може да бъде крал?

Рано сутринта, преди изгрев слънце, войниците от охраната изсвириха с тръбите сигнал за тревога. Мигновено всички ланкони наскачаха и застанаха в бойна готовност.

Роуан се показа от палатката, препасал само парче плат върху бедрата и тогава ланконите за пръв път зърнаха тялото на мъжа, когото смятаха за слабоват. Мускули като тези на Роуан се постигаха след усилена, упорита работа.

— Какво има? — подвикна той на ланконски към Ксанте.

— Зерни — долетя краткият отговор. — Брокаин идва да се бие за сина си. Ще го посрещнем. — При последните думи той вече се готвеше да възседне коня.

Роуан сграбчи рамото на Ксанте и го обърна с лице към себе си.

— Няма да нападаме. Кеон! — провикна се той. — Приготви се да отидем да посрещнем баща ти.

Ксанте изгледа Роуан смразяващо.

— Ти си този, който ще си загуби живота.

Роуан премълча унищожителните думи, които се готвеше да изрече, и хвърли предупредителен поглед към Нийл, който вече бе тръгнал към Ксанте. Беше очаквал да се съмняват в него, но те не само се съмняваха, те направо го смятаха за безпомощен.

Облече се за броени минути. Не сложи ризница като за битка, а бродирани кадифени дрехи — като за светски прием. Роуан се намръщи, когато видя ланконите да се усмихват на глупостта на чужденеца, а Кеон да поклаща зачудено глава. В този момент Кеон съжали, че не бе убит предишния ден, тъй като смъртта бе за предпочитане пред това да се изправи лице в лице срещу баща си.